14.05.2016 г., 12:45  

Молба

1.5K 0 35

Молба
(провокирано)

 

Аз имам своя съдба.
Тя има свое момиче.
Искаш да я предам.
Искаш след тебе да тичам.
Моля те, друг избери.
Моля те, мен пощади ме.
Туй, дето в мене гори
няма лице, нито име.
Обич безкрайна. До гроб.
Стряскаща. Пареща. Грешна.
Там аз отдавна съм роб.
Още откакто я срещнах.
Тя има сила над мен.
Взема и нищо не дава.
Цял съм във нейния плен.
Целия, чак до забрава.
Аз съм във нейната власт -
сянка от воля, тъй бледа...
Всеки ден. Всеки миг. Всеки час.
Взема ми всичко. Обсебва.
Просто не знам как да спра - 
мъча се толкова време.
Сигурно като умра
тя пак ще властва над мене.
Затуй те моля да спреш,
друга играчка харесай.
Зная, ще ме разбереш,
инак, кажи, за къде съм?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно и истинско!
  • Много ми харесва!
  • Смислено и с точен ритъм!
  • Кажи сега, островитянче,
    защо пак с лошото, бе, Танче?
    Че аз съм прост като фасул.
    Защо ти е на теб "цървул"?
    На теб я някой принц, я царче,
    а не дръгливо говедарче.
  • Насосваш рими
    Аферим...
    Вземи, че и на мен сипи ми...
    И няма да римувам - че ще спим... Хаха...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...