14.05.2016 г., 12:45 ч.
Молба
Молба
(провокирано)
Аз имам своя съдба.
Тя има свое момиче.
Искаш да я предам.
Искаш след тебе да тичам.
Моля те, друг избери.
Моля те, мен пощади ме.
Туй, дето в мене гори
няма лице, нито име.
Обич безкрайна. До гроб.
Стряскаща. Пареща. Грешна.
Там аз отдавна съм роб.
Още откакто я срещнах.
Тя има сила над мен.
Взема и нищо не дава.
Цял съм във нейния плен.
Целия, чак до забрава.
Аз съм във нейната власт -
сянка от воля, тъй бледа...
Всеки ден. Всеки миг. Всеки час.
Взема ми всичко. Обсебва.
Просто не знам как да спра -
мъча се толкова време.
Сигурно като умра
тя пак ще властва над мене.
Затуй те моля да спреш,
друга играчка харесай.
Зная, ще ме разбереш,
инак, кажи, за къде съм?
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силно и истинско!
-
Много ми харесва!
-
Смислено и с точен ритъм!
-
Кажи сега, островитянче,
защо пак с лошото, бе, Танче?
Че аз съм прост като фасул.
Защо ти е на теб "цървул"?
На теб я някой принц, я царче,
а не дръгливо говедарче. -
Насосваш рими
Аферим...
Вземи, че и на мен сипи ми...
И няма да римувам - че ще спим... Хаха... -
Ех, Танче... мъничка Клептузо.
Защо с рогата пак, кажи?
Нали потретих - искам узо.
то чака и за мен тъжи. -
Хайде ти - напетият поет,
даже си като петел превзет,
наш си - сайтоузопиец,
но да се надуваш -- не на мене тия... -
Ех, Вие, мила ми andrina
Не мога! Как да Ви подмина!
Ти дай кайсиева ракия,
страхът не просто ще покрия,
ами, ще стана пак безстрашен,
че да се радва Таня наша.
За вопли, искам да е ясно,
не му е тука точно мястото.
Отивам да напълня бузи
че се изнади да ме чака узото. -
Подаръци ли тук ще има?
Сред дългата полярна зима?
Едно контошче искам топло,
във него да сподавям вопли... -
На теб - кайсиева ракия,
дано страхът ти да покрие,
за нея малко сладко шЕри -
пътека вярна да намери.
На двама ви по малко сода -
за прелестната ви тревога,
а пък усмивките ни диви
за стихчетата ви игриви!...
То, малки са ви тез награди
но няма що да се направи,
освен да ви се ръкопляска,
та да се чуе чак в Аляска.
Оттам ще ти изпратят лед,
щом казваш, че си тъй напет -
Тогава, мила radiola - Ради,
дали да чакаме награди?
На мене, щот съм тъй напет,
май ще ми трябва още лед.
За Таня те остявам да решиш,
каквото сметнеш да ѝ подариш. -
Усмихнахте ме двамата, за Бога,
добри сте на инат и рими,
да спра да хиля се не мога,
но всъщност всеки носи своя зима!
Беше удоволствие да прочета кандърдисването! -
vedrina (Марина Стоянова) - Оцених. Промених. Толкова.
Благодаря. -
Миряса ли? Добре тогава.
Да спираме, че ми се пие.
Надявам се, разбра накрая,
че няма нещо като "ние". -
Амин.
Лъвът.
-
Аз лъвовете като тебе
преди ядях ги на закуска.
но, както казах, беше време...
Сега до мен не ги допускам.
Че много страшни, много лоши -
отворили ТАКВИЗ усти.
ще ме изпапат с все галоши
и айде - Бог да го прости. -
Искаш все да си отгоре,
с твойто "не" млъкни,
няма повече да ти повторя,
след и-то има точки - три... -
Добре, щом искаш, продължавай.
Но да си знаеш - все е "не!"
Така, че не, не се надявай.
Поне едното "Не!" го чуй. ПОНЕ! -
... кандън, бе, и бактън от тебе,
полярна мечка, змей или пък смок,
искаш да заровя всичко и да те погреба,
на твоя континент съм с лъвски скок... -
Е, как пък не кандиса днес, кажи ми?
Не може! Няма! Нихт! Ниенте!
И до сабахлян да редиме рими
със теб сме на различни континенти. -
Сърцето ли - какво е то за бога,
комай не е сърце за мен,
не се покайвай - смел бъди по много,
поне опитай - час или за ден... -
Леко смотано...!!!
"Тя има сила над мен.
Взема и нищо не дава.
Целият в неин съм плен.
Друго какво ми остава..." -
Кажи ми, със какво си го заслужих
да ми окажеш тъй, на мен, честта?
Дори в живота ми да има други,
в сърцето ми ще бъде само Тя. -
Слабост е да си отзад,
понякога е то предимство,
опитът ми тъй е голобрад,
че опитът да споделя - със теб - единствен. -
Аз нямам твоя опит толкова богат...
(душевен, значи, да не стане грешка)
И затова все гледам да стоя отзад -
прости ми тази слабост тъй човешка... -
Прилича на сърце,
или на мъка,
прилича на порутен храм,
не ме обричай на разлъка,
в сърцето си пусни ме - Там. -
Разбирам, че сърцето ти не трае.
Ама сърце ли е или е чест?
И ако взема, че пък се покая,
дали ще ме оставиш вече днес? -
Това е безпричинно съдно,
мъже с роги - навярно бол,
аз искам трън като присъда,
като среднощен зъбобол... -
Търси го другаде, аморе.
Аз вече целият съм страх.
И затова отново ще повторя -
не съм човека, който бях.
Така, че някой друг вземи си -
мъже валяло, все бодли.
А мен ме остави улисан
във самосъжаление. Нали? -
... това ми прилича на страх,
на видра прилично кожухче,
навикнах на ох и на ах,
искам бодил, а не пухче....... -
Тежък случай!
Хареса ми (и случаят, и стихчето). -
Знам, приличам на нещо от плюш,
но играчка не съм(да си кажа).
че жестоко, и с ток, и с ботуш,
вече мачкан съм. Днес ще откажа.
Ще откажа, защото боли.
Не просто боли - осакатява.
И сега, като знаеш, нали
няма с мене да се заиграваш? -
Браво!
-
... хайде - потичай на воля,
зная омайни дъбрави,
ничия или твоя,
няма да ** забравиш. -
Към критиката:
Повторението в началото е не просто съзнателно, а търсено такова.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
