Молба
Молба
(провокирано)
Аз имам своя съдба.
Тя има свое момиче.
Искаш да я предам.
Искаш след тебе да тичам.
Моля те, друг избери.
Моля те, мен пощади ме.
Туй, дето в мене гори
няма лице, нито име.
Обич безкрайна. До гроб.
Стряскаща. Пареща. Грешна.
Там аз отдавна съм роб.
Още откакто я срещнах.
Тя има сила над мен.
Взема и нищо не дава.
Цял съм във нейния плен.
Целия, чак до забрава.
Аз съм във нейната власт -
сянка от воля, тъй бледа...
Всеки ден. Всеки миг. Всеки час.
Взема ми всичко. Обсебва.
Просто не знам как да спра -
мъча се толкова време.
Сигурно като умра
тя пак ще властва над мене.
Затуй те моля да спреш,
друга играчка харесай.
Зная, ще ме разбереш,
инак, кажи, за къде съм?
