/Посветено на майчината болка по децата в чужбина/
Боре, боре, вишни боре,
като раснеш нависоко,
като гледаш нашироко,
не видя ли там, в чужбина,
моите двама свидни сина?
Намери ги, братко мили,
успокой ги, разкажи им,
че добре съм и с надежда
чакам скоро да се върнат,
стара майка да прегърнат.
Някога, преди години,
дядо им така заминал,
но от болест зла, проклета,
разболял се и останал
там завинаги, далеко...
Боре, боре, вишни боре,
дай им, братко, твойта сила,
да преборят зли неволи,
да отбиват хулни думи
и опазят честно име.
Павлина Иванова
© Павлина Иванова Всички права запазени