30.12.2007 г., 11:02

Молба?

820 1 18

Не рови в душата ми!

Остави я на мира!

Замини за някъде,

дай ми време да си почина.

Не поглеждай към мен

и изгрева не закачай,

гледай залеза мрачен

в него се потапяй.

Бягай с вятъра -

него изоставяй!

Остави ме!

Болката не разравяй!

Време искам.

Очи не притваряй.

Любовта и безразличието

не осквернявай.

Не рови в душата ми!

Остави я на мира!

Аз мога сама да намеря всемира.

Аз мога вече сама да оцелея,

сила имам и вяра

без теб да живея...

Не рови в душата ми!

Остави я на мира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • истински , силен стих!
    много ме развълнува...
    с обич за теб, Силвия, бъди щастлива!
  • Оставам безмълвна!Пожелавам ти винаги да имаш вяра и да бъдеш силна за да не нараняват душата ти.
  • Много хубаво!
  • Поздравления, Силве!!!
  • сила имам и вяра..
    Това е най-важното! Човек не трябва да се поддава на самосъжаление и униние, а трябва с гордо вдигната глава да продължи своя земен път!Много хубаво стихче!6 от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...