30.12.2007 г., 11:02

Молба?

824 1 18

Не рови в душата ми!

Остави я на мира!

Замини за някъде,

дай ми време да си почина.

Не поглеждай към мен

и изгрева не закачай,

гледай залеза мрачен

в него се потапяй.

Бягай с вятъра -

него изоставяй!

Остави ме!

Болката не разравяй!

Време искам.

Очи не притваряй.

Любовта и безразличието

не осквернявай.

Не рови в душата ми!

Остави я на мира!

Аз мога сама да намеря всемира.

Аз мога вече сама да оцелея,

сила имам и вяра

без теб да живея...

Не рови в душата ми!

Остави я на мира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • истински , силен стих!
    много ме развълнува...
    с обич за теб, Силвия, бъди щастлива!
  • Оставам безмълвна!Пожелавам ти винаги да имаш вяра и да бъдеш силна за да не нараняват душата ти.
  • Много хубаво!
  • Поздравления, Силве!!!
  • сила имам и вяра..
    Това е най-важното! Човек не трябва да се поддава на самосъжаление и униние, а трябва с гордо вдигната глава да продължи своя земен път!Много хубаво стихче!6 от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...