Молба
Благодаря на Бога за мъжете,
които ме обичаха безгрижно,
за тези, дето даваха ми цвете,
както риза дава се на ближен.
И ни веднъж дори не укориха
сърцето ми, понякога виновно.
Вместо туй ме учиха да дишам,
научиха ме как да съм свободна.
Благодаря дори за другите мъже,
за онези, лошите, с които случвах.
Чрез тях разбрах, че моето сърце
е възможно на моменти да се счупи.
Но го запазих! Още цяло е, тупти
в ръцете ми, като криле на птиче.
Не го докосвай, ако ще го нараниш,
докосни го, само ако ще обичаш...
18.08.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Хубаво е, Сиянче!