Молба

Sep 20, 2014, 10:23 AM

Poetry » Love

674 0 2

Благодаря на Бога за мъжете,

които ме обичаха безгрижно,

за тези, дето даваха ми цвете,

както риза дава се на ближен.

И ни веднъж дори не укориха

сърцето ми, понякога виновно.

Вместо туй ме учиха да дишам,

научиха ме как да съм свободна.

Благодаря дори за другите мъже,

за онези, лошите, с които случвах.

Чрез тях разбрах, че моето сърце

е възможно на моменти да се счупи.

Но го запазих! Още цяло е, тупти

в ръцете ми, като криле на птиче.

Не го докосвай, ако ще го нараниш,

докосни го, само ако ще обичаш...

18.08.2014

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rumbic (Руми)

2014-11-10T10:50:08+02:00

Прекрасно е, когато човек е благодарен за всичко в своя живот, не само за хубавите моменти, но и за уроците по пътя...! Поздрави за хубавото стихотворение!
Anita765 (Ани Монева)

2014-09-20T15:11:32+03:00

Хубаво е, Сиянче!