Молба
Благодаря на Бога за мъжете,
които ме обичаха безгрижно,
за тези, дето даваха ми цвете,
както риза дава се на ближен.
И ни веднъж дори не укориха
сърцето ми, понякога виновно.
Вместо туй ме учиха да дишам,
научиха ме как да съм свободна.
Благодаря дори за другите мъже,
за онези, лошите, с които случвах.
Чрез тях разбрах, че моето сърце
е възможно на моменти да се счупи.
Но го запазих! Още цяло е, тупти
в ръцете ми, като криле на птиче.
Не го докосвай, ако ще го нараниш,
докосни го, само ако ще обичаш...
18.08.2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
Хубаво е, Сиянче!