Молба
Ще позволиш ли да те нарисувам,
да те извая, в стих да те опиша...
И биенето на сърцето ти да чувам,
по теб душата плахо да въздиша.
Да те докосна ще ми разрешиш ли?
Копнежът ми по теб е тъй омаен.
Да ми се радваш - ще си позволиш ли
и разрешаваш ли за тебе да мечтая?
Ще бъда нежна, с дъх ще те докосна,
с очи ще те целувам и желая.
Като на цвете ще ти се любувам,
не спирайки за тебе да мечтая.
До тебе ще се сгуша мълчалива,
очите ми ще молят да остана...
А ти ще можеш ли да ме прогониш
и да отхвърлиш моята покана?
В света си ще ме пуснеш ли? - те питам -
до теб да тичам, плача и се смея...
Ще позволиш ли, просто да опитам
душата си при твоята да сгрея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Кръстева Всички права запазени
