24.02.2012 г., 13:05

Молба

914 1 9

Понякога искал ли си да си някой друг?

Понякога преструвал ли си се на глух?

Понякога приятели добри забравял ли си с дни?

Понякога любовта отхвърлял ли си с лека ръка?

 

И колко грешки аз направих, и колко суета събрах...

Колко обич, колко смях и колко красота пилях,

все още не знаех колко ценни са те и как в дните самотни ше плаче моето сърце.

Капка по капка, сълза по сълза -

Болка и Мъка;

Гняв и Тъга -

моите красиви музи на Смъртта

с бледи лица и безцветни сърца,

смърт за душата и Ад за ума.

Един живот пропилян

зарад усмивка фалшива,

един живот неизживян зарад глупост горделива.

 

Измина времето под моята черна дъга.

Аз станах сляп за красотата и глух за песента.

За толкова мъка затворих очи,

моля, чуй ме и ми прости.

Недей да ме помниш със лошо!

Недей да ме помниш въобще!

Помни само как един мъж плака пред тебе

с разбито сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Томас Бьовел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо лично, не се познавам с никого от двамата ви, но за мен това произведение е доста посредствено... банално и лексиконно... Би могло да се каже и по друг начин, това е много популярна тема и ако не е представена по оригинален начин, не впечатлява.
  • Да познаваме се лично за мое щастие. Понякога е късно за извинения, и някой грешки не могат да бъдат простени, за съжаление. И в този творец има само и единствено мъжки черти, не дейте да бъркате хората. Цялата история е лична и само ние си я знаем.
  • Благодаря ти Таня!
  • Поздрав, харесва ми дълбочината и искреността ти!
  • Loved,благодаря за искрените думи,в най-скоро време смятам да поговоря с получателя и да се опитам да орпавя нещата ако вече не е твърде късно.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...