24.02.2012 г., 13:05

Молба

916 1 9

Понякога искал ли си да си някой друг?

Понякога преструвал ли си се на глух?

Понякога приятели добри забравял ли си с дни?

Понякога любовта отхвърлял ли си с лека ръка?

 

И колко грешки аз направих, и колко суета събрах...

Колко обич, колко смях и колко красота пилях,

все още не знаех колко ценни са те и как в дните самотни ше плаче моето сърце.

Капка по капка, сълза по сълза -

Болка и Мъка;

Гняв и Тъга -

моите красиви музи на Смъртта

с бледи лица и безцветни сърца,

смърт за душата и Ад за ума.

Един живот пропилян

зарад усмивка фалшива,

един живот неизживян зарад глупост горделива.

 

Измина времето под моята черна дъга.

Аз станах сляп за красотата и глух за песента.

За толкова мъка затворих очи,

моля, чуй ме и ми прости.

Недей да ме помниш със лошо!

Недей да ме помниш въобще!

Помни само как един мъж плака пред тебе

с разбито сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Томас Бьовел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо лично, не се познавам с никого от двамата ви, но за мен това произведение е доста посредствено... банално и лексиконно... Би могло да се каже и по друг начин, това е много популярна тема и ако не е представена по оригинален начин, не впечатлява.
  • Да познаваме се лично за мое щастие. Понякога е късно за извинения, и някой грешки не могат да бъдат простени, за съжаление. И в този творец има само и единствено мъжки черти, не дейте да бъркате хората. Цялата история е лична и само ние си я знаем.
  • Благодаря ти Таня!
  • Поздрав, харесва ми дълбочината и искреността ти!
  • Loved,благодаря за искрените думи,в най-скоро време смятам да поговоря с получателя и да се опитам да орпавя нещата ако вече не е твърде късно.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...