Молба
Понякога искал ли си да си някой друг?
Понякога преструвал ли си се на глух?
Понякога приятели добри забравял ли си с дни?
Понякога любовта отхвърлял ли си с лека ръка?
И колко грешки аз направих, и колко суета събрах...
Колко обич, колко смях и колко красота пилях,
все още не знаех колко ценни са те и как в дните самотни ше плаче моето сърце.
Капка по капка, сълза по сълза -
Болка и Мъка;
Гняв и Тъга -
моите красиви музи на Смъртта
с бледи лица и безцветни сърца,
смърт за душата и Ад за ума.
Един живот пропилян
зарад усмивка фалшива,
един живот неизживян зарад глупост горделива.
Измина времето под моята черна дъга.
Аз станах сляп за красотата и глух за песента.
За толкова мъка затворих очи,
моля, чуй ме и ми прости.
Недей да ме помниш със лошо!
Недей да ме помниш въобще!
Помни само как един мъж плака пред тебе
с разбито сърце.
© Томас Бьовел All rights reserved.
