4.02.2010 г., 15:16

Молба

2K 0 4

Животът ми е кръстопът

на вечното съмнение.

Душата е конфликт

безкрайно стълкновение!

 

Не мога вече да се боря

във моята борба.

Не искам с теб да споря

и нямам сили за това.

 

Защо илюзии създаваш

и със надежди ме крепиш,

а после ми се подиграваш

и мигом ги рушиш.

 

Не зная Кой си и къде си,

но търся твойта светлина

и моля те горещо:

Кажи ми ти сега

и дай ми откровение,

за твойто свято намерение

и моята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Личков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...