22.12.2009 г., 22:26

Молба срещу Коледа

829 0 6



Молба срещу Коледа

Не се и надявам, че пиша прекрасно,
стиха не харесвам, това ми е ясно.
Тормозя се, мъча се, искам да мога
да кажа на хората да вярват във Бога,
този, във който аз си се врекох.
За щастие молих се, търсих човечност.
Да обичаме винаги знам не е просто -
разбиране трябва, стига ни пошлост.
Лъжеца не мразя, клеветника също,
вярвам, наказва ги тяхната същност.
Със всеки опитвам да бъда любезна,
причините търся в живота нелесен.
Наивна изглеждам, знам, но ви моля
поне размислете за моята воля.
Сред хора била съм и искам сред тях
да изживея живота си весело, в смях.
Да зная, да мога, да бъда щастлива,
за това ще се боря, додето съм жива.
Самочувствие давам, вдигнете глава,
нали сте за малко на тази Земя.
Коледа идва, възпламенете мечтите,
искрите да блеснат на децата в очите.
Желаем ли можем да бъдем добри.
Събудете се, времето бързо лети!

 

Пожелавам на всички участници в "Откровения" много усмивки през предстоящите празници и следващата година!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Събудете се, времето бързо лети!"
    Отворих очи, но знам, че и със затворени очи, можем да сме... будни!
    Радостна Коледа!



  • Много е светло в тези твои стихове! Така да е и в душата ти! Весели празници и да се сбъдва нареченото тук!
  • Поздрав и от мен!Весели празници!
  • Истинна, Ели! Желая и на теб весели празници и много, много любов...Барона
  • Не си наивна...точно ти си истинска!
    Такива трябва да бъдем всички!
    Поздравления, Ани!
    Весели празници и от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...