Изтъкан от мечти и копнежи,

затова аз мечтая за теб

с поглед право към луната,

в която виждаш отразен утрешния ден

и не само: към далечни супернови и мъглявини,

там, където за мен има само черни дупки

и мъртви звезди.

но стига до мен светлината,

отразена в теб, минаваща през теб, докато станеш

нематериален

лъч

плазма

ти самият - идея

пречупваш се в моя кух

стъклен затвор

разбивам го с кървав юмрук

не искам в сянката вече

не искам в калта

ако ще и отблясъците първи

на мечтаното утре

да изгорят очите ми слепи

с гърч и писък да стана на прах.

нищо!

За миг ще съм рамо до рамо със теб,

в борбата до теб,

достойна за теб,

но срещу теб - никога

никога в теб.

Все пак, какво би търсил

в моя тъмносин сумрак?

Няма приказка, в която

слънцето да слиза при Икар.