Молех те, да ме намериш
Молех те, да ме намериш
в тънката трева на двора,
ниско да се приведеш
да забравиш болка и тревога.
Там на бялата чешма,
сълзите да си отмиеш.
Пречистената ти душа
с моята в едно да слееш!
Исках двама да посрещнем
моето очаквано и късно лято,
любовта си да раздадем
на птици полетели в ято.
Пак те моля и зова!
Слънчице във дните засияло,
обич в шепите преляла,
чувство нежно е пропяло
тази музика, която
носи моето късно лято!
После нека дойде зима!
Болката не ще я има...
В себе си докрай ще носим
радостта, че нас ни има!
в тънката трева на двора,
ниско да се приведеш
да забравиш болка и тревога.
Там на бялата чешма,
сълзите да си отмиеш.
Пречистената ти душа
с моята в едно да слееш!
Исках двама да посрещнем
моето очаквано и късно лято,
любовта си да раздадем
на птици полетели в ято.
Пак те моля и зова!
Слънчице във дните засияло,
обич в шепите преляла,
чувство нежно е пропяло
тази музика, която
носи моето късно лято!
После нека дойде зима!
Болката не ще я има...
В себе си докрай ще носим
радостта, че нас ни има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
