May 26, 2006, 3:25 PM

Молех те, да ме намериш

  Poetry
844 0 3
Молех те, да ме намериш
в тънката трева на двора,
ниско да се приведеш
да забравиш болка и тревога.
Там на бялата чешма,
сълзите да си отмиеш.
Пречистената ти душа
с моята в едно да слееш!
Исках двама да посрещнем
моето очаквано и късно лято,
любовта си да раздадем
на птици полетели в ято.
Пак те моля и зова!
Слънчице във дните засияло,
обич в шепите преляла,
чувство нежно е пропяло
тази музика, която
носи моето късно лято!
После нека дойде зима!
Болката не ще я има...
В себе си докрай ще носим
радостта, че нас ни има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...