Молитва
Годините безмилостно минават
и на вратата чука старостта.
Децата - родните гнезда оставят
и аз със мислите си съм сама...
А мислите, надеждите, мечтите
летят към тях във всеки дъх и миг,
в живота мойто "аз" изчезна,
превърна се във стон, във вопъл, вик...
Живея само с техните неволи,
със радости, надежди и мечти,
и моля се пред моя Бог
(разпънат и в окови)
от лошото да може да ги пощади...
И паднала пред кръста, на колене,
невела уморената глава,
аз моля Господ щастие да вземе
и малко да даде на моите деца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
