7 июн. 2012 г., 10:59
Годините безмилостно минават
и на вратата чука старостта.
Децата - родните гнезда оставят
и аз със мислите си съм сама...
А мислите, надеждите, мечтите
летят към тях във всеки дъх и миг,
в живота мойто "аз" изчезна,
превърна се във стон, във вопъл, вик...
Живея само с техните неволи,
със радости, надежди и мечти,
и моля се пред моя Бог
(разпънат и в окови) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация