Jun 7, 2012, 10:59 AM

Молитва 

  Poetry » Other
726 0 5

Годините безмилостно минават

и на вратата чука старостта.

Децата - родните гнезда оставят

и аз със мислите си съм сама...

 

А мислите, надеждите, мечтите

летят към тях във всеки дъх и миг,

в живота мойто "аз" изчезна,

превърна се във стон, във вопъл, вик...

 

Живея само с техните неволи,

със радости, надежди и мечти,

и моля се пред моя Бог

(разпънат и в окови)

от лошото да може да ги пощади...

 

И паднала пред кръста, на колене,

невела уморената глава,

аз моля Господ щастие да вземе

и малко да даде на моите деца...

 

 

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??