Молитва...
(ретро)
Аз целият съм огън и желание,
а ти си медовина ненапита...
Ти цялата си страст, очарование,
а аз съм жажда... Жажда без засита...
Аз целият съм днес опиянение,
а ти си буйна като младо вино...
О, ти си днес внезапно откровение
на цвят напъпил- дръзко и невинно...
Аз целият съм нега и томление,
а ти си плод така красив и сочен...
Останал съм без дъх от изумление
пред твоят Грях: вълшебно-непорочен!..
Аз целият съм диво нетърпение,
а ти си неразпалена жарава...
Ти- смътно, неочаквано копнение,
а аз- безумство в сладката забрава...
Аз целият молитва съм пред Бдение
за празник свят!...Душата ми се моли...
А в своето чаровно неведение
напрегнато-тревожна си...Защо ли?..
Аз целият сега съм възхищение
от свежестта, с която ме облъхваш...
А ти очи притворила в смущение
със своя мисъл някаква въздъхваш...
Аз целият съм тръпен от вълнение
пред чудото, което ме очаква,
но спирам в миг пред твоето съмнение
и чувам как душата ти изплаква
А може би това да е мечтание,
или надежда в теб- неосъзната?...
Дали за туй подплашено дихание-
о боже мой, не съм пък аз вината?...
...Аз целият съм светло откровение,
разбираш ли как силно те желая:
със мъжка страст с върховно напрежение,
но стискайки очи- ти чакаш края...
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени
Но си много убедителен, Коста.