Молитва...

      (ретро)           

Аз целият съм огън и желание,

а ти си медовина ненапита...

Ти цялата си страст, очарование,

а аз съм жажда... Жажда без засита...

Аз целият съм днес опиянение,

а ти си буйна като младо вино...

О, ти си днес внезапно откровение

на цвят напъпил- дръзко и невинно...

Аз целият съм нега и томление,

а ти си плод така красив и сочен...

Останал съм без дъх от изумление

пред твоят Грях: вълшебно-непорочен!..

Аз целият съм диво нетърпение,

а ти си неразпалена жарава...

Ти- смътно, неочаквано копнение,

а аз- безумство в сладката забрава...

Аз целият молитва съм пред Бдение

за празник свят!...Душата ми се моли...

А в своето чаровно неведение

напрегнато-тревожна си...Защо ли?..

Аз целият сега съм възхищение

от свежестта, с която ме облъхваш...

А ти очи притворила в смущение

със своя мисъл някаква въздъхваш...

Аз целият съм тръпен от вълнение

пред чудото, което ме очаква,

но спирам в миг пред твоето съмнение

и чувам как душата ти изплаква

А може би това да е мечтание,

или надежда в теб- неосъзната?...

Дали за туй подплашено дихание-

о боже мой, не съм пък аз вината?...

...Аз целият съм светло откровение,

разбираш ли как силно те желая:

със мъжка страст с върховно напрежение,

но стискайки очи- ти чакаш края...

Коста Качев