14.08.2009 г., 23:20

Молитва

927 0 29

 

 

Молитва

 

... Върни ми

онзи Сън за Любовта,

за тихия копнеж

на женските ми длани

и разпилените от Обич

крачки ми върни,

че зъзнат в мене

думи невидяни...

Да лумне Лятото,

да онемее Пролетта

и кална от съмнения,

но плодна да е всяка Есен,

а Зимата - да скрие

липси и очи

в звънчетата на детска песен...

Не ме оставяй

коленичила да моля,

прокъсана и жадна реч

към Тебе да мълвя,

въздай - на крехката ми

нежност воля...

И нека странстващ е Щрихът!

И нека смел и смешен е Светът!

И нека винаги да има сбъднат край

горчивото човешко "Обещай..."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако някой моли така красиво, сигурно има красива душа
  • Светлана, за жеста ти към мен няма думи.Просто ми призля от радост.
    Но всеки,който има усет към поезия ще ти каже,че талантът ти да създаваш поетични образи е рядко срещан.Това не е комплимент.Напро-тив,всеки значителен талант е болка и ангажимент.Трябва повече хора
    да се допрат до него,затова ти е даден."Откровения"върши една неоце-
    нима работа в това отношение.Сайтът се е превърнал в гнездо на способни хора.Дано го бъде.Wali./Виолета Томова/
  • Благодаря Ви! С много обич!

    Този стих се роди спонтанно като коментар...Wali Виолета Томова е причината за появата му. Нека бъде посветен на нея и прекрасния И начин да раздава себе си в стиховете си
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=180638
  • "Върни ми
    онзи Сън за Любовта"
    Невероятно силен стих! Поздрави!
  • Този път по-различна.По-лирична.Чудесна.Wali./Виолета Томова/

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....