Молитва
... Върни ми
онзи Сън за Любовта,
за тихия копнеж
на женските ми длани
и разпилените от Обич
крачки ми върни,
че зъзнат в мене
думи невидяни...
Да лумне Лятото,
да онемее Пролетта
и кална от съмнения,
но плодна да е всяка Есен,
а Зимата - да скрие
липси и очи
в звънчетата на детска песен...
Не ме оставяй
коленичила да моля,
прокъсана и жадна реч
към Тебе да мълвя,
въздай - на крехката ми
нежност воля...
И нека странстващ е Щрихът!
И нека смел и смешен е Светът!
И нека винаги да има сбъднат край
горчивото човешко "Обещай..."
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени