Влез във църквата тихо, смирено,
потърси с поглед твоя светия,
разкажи му без думи за мен,
нека болката стане магия.
Остави да говорят очите
за голямата обич човешка,
как безжалостно бързат годините,
как в живота направил си грешка.
Твоят дом без стопанка остана,
детски смях не рисува стените,
аз съм твоята рожба желана,
ти си моята късна молитва.
И докато свещта ти догаря,
вперил поглед в Исус и Мария,
разкажи колко дълго ме чака
твойте нощи да стопля и дните.
Много късно животът ни срещна,
твърде горда и твърде различна,
тънка струна, светица и грешна,
просто тази, която обичаш.....