Feb 16, 2017, 10:39 PM

Молитва

  Poetry » Love
969 2 0

Влез във църквата тихо, смирено,
потърси с поглед твоя светия,
разкажи му без думи за мен,
нека болката стане магия.
Остави да говорят очите
за голямата обич човешка,
как безжалостно бързат годините,
как в живота направил си грешка.
Твоят дом без стопанка остана,
детски смях не рисува стените,
аз съм твоята рожба желана,
ти си моята късна молитва.
И докато свещта ти догаря,
вперил поглед в Исус и Мария,
разкажи колко дълго ме чака
твойте нощи да стопля и дните.
Много късно животът ни срещна,
твърде горда и твърде различна,
тънка струна, светица и грешна,
просто тази, която обичаш.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...