28.03.2021 г., 7:44

Молитва

1.7K 2 4

В Тебе Боже съм щастлива,

страсти, горести надвивам

и в молитвата си бяла

чувствам нежната си цялост.

В Твоята любов съм смела,

Цар в небесните предели

учиш много да обичам

Тебе, мене, после всички.

В Теб е цялата ми сила,

вяра и надежда, милост,

Троице единосъщна,

блага, славна и могъща.

Щом погалиш ми сърцето

цвете е, ухае, свети,

с милостта ме утешаваш,

слава Боже, вечна слава.

Слава Царю на царете,

Слава Бог на Боговете,

Божи Сине, Възкресени,

Слава Боже Неизменен.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, ИнаКалина! Сърцето е най-важната част на човека,защото през него чувстваме и обичаме! Благодаря от сърце
  • "Троице единосъщна,
    блага, славна и могъща."! Каква молитва, Милена! - зарадва ме
    "Та какво е молитвата ви, ако не изблик на същността ви в живия простор... Ти си самата ни нужда - и като ни даваш повече от себе си, даваш ни всичко". Така се става господар на себе си. Пожелавам ти успех!.. за съжаление вече съм дала всичките си гласове, но имаш от сърцето ми!
  • Благодаря ви, Миночка и Димо! Бог е неизменен, неизмерим и вездесъщ, всезнаещ, премъдър, свят, вселюбящ, всеблаг, всемилостив, всесправедлив и всемогъщ!
  • Прекрасна молитва, от сърцето, пожелавам сбъдване! Успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...