11.09.2022 г., 9:10 ч.

Молитва 

  Поезия
281 0 5

 

Когато

светът те притиска...

Kогато в морето от хора,

потъваш...

и глътката въздух е мъка,

а душата ти казва,

че сам си...

Неразбран,

нежелан,

необичан,

ненужен...

Когато, небето е ниско,

а звездите на стъпка...

Преди да закрачиш към тях

си спомни...

У дома,

на прозореца, зад пердето,

някой те чака...

На часовника

равномерните стъпки

нервно,

отмерва и

тревожно стрелките следи,

а молитвата му -

от сърцето написана

към тебе лети...

Valentina N.V. Mitova

28/11/2021

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??