ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
11.09.2022 г., 9:10

Молитва

477 0 5

 

Когато

светът те притиска...

Kогато в морето от хора,

потъваш...

и глътката въздух е мъка,

а душата ти казва,

че сам си...

Неразбран,

нежелан,

необичан,

ненужен...

Когато, небето е ниско,

а звездите на стъпка...

Преди да закрачиш към тях

си спомни...

У дома,

на прозореца, зад пердето,

някой те чака...

На часовника

равномерните стъпки

нервно,

отмерва и

тревожно стрелките следи,

а молитвата му -

от сърцето написана

към тебе лети...

Valentina N.V. Mitova

28/11/2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0