Когато
светът те притиска...
Kогато в морето от хора,
потъваш...
и глътката въздух е мъка,
а душата ти казва,
че сам си...
Неразбран,
нежелан,
необичан,
ненужен...
Когато, небето е ниско,
а звездите на стъпка...
Преди да закрачиш към тях
си спомни...
У дома,
на прозореца, зад пердето,
някой те чака...
На часовника
равномерните стъпки
нервно,
отмерва и
тревожно стрелките следи,
а молитвата му -
от сърцето написана
към тебе лети...
Valentina N.V. Mitova
28/11/2021
© Valentina Mitova All rights reserved.