Молитва
Непривично е свита душата,
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам
и се сливам с безкрайността.
Тъмнината не я разбирам.
Искам доза поне светлина.
Все едно ме поглъща фуния,
от която тревога ехти.
Истината - умело се крие
и зазижда в спирални стени...
Боже, моля те, искам да мога
като птица до Теб да летя.
Не пали в сърцето ми огън,
че изгарят мечтите-цветя.
Нека всичко по план да се случи
и усмивка лицето краси...
Аз от Словото, Боже, се уча.
Знам, че Словото, всъщност си Ти!
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам
и се сливам с безкрайността.
Тъмнината не я разбирам.
Искам доза поне светлина.
Все едно ме поглъща фуния,
от която тревога ехти.
Истината - умело се крие
и зазижда в спирални стени...
Боже, моля те, искам да мога
като птица до Теб да летя.
Не пали в сърцето ми огън,
че изгарят мечтите-цветя.
Нека всичко по план да се случи
и усмивка лицето краси...
Аз от Словото, Боже, се уча.
Знам, че Словото, всъщност си Ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
