Непривично е свита душата,
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам
и се сливам с безкрайността.
Тъмнината не я разбирам.
Искам доза поне светлина.
Все едно ме поглъща фуния,
от която тревога ехти.
Истината - умело се крие
и зазижда в спирални стени... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse