Oct 15, 2008, 10:35 AM

Молитва

  Poetry » Other
773 0 9
Непривично е свита душата,
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?

В очите на мрака се взирам
и се сливам с безкрайността.
Тъмнината не я разбирам.
Искам доза поне светлина.

Все едно ме поглъща фуния,
от която тревога ехти.
Истината - умело се крие
и зазижда в спирални стени...

Боже, моля те, искам да мога
като птица до Теб да летя.
Не пали в сърцето ми огън,
че изгарят мечтите-цветя.

Нека всичко по план да се случи
и усмивка лицето краси...
Аз от Словото, Боже, се уча.
Знам, че Словото, всъщност си Ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...