Молитва
Непривично е свита душата,
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам
и се сливам с безкрайността.
Тъмнината не я разбирам.
Искам доза поне светлина.
Все едно ме поглъща фуния,
от която тревога ехти.
Истината - умело се крие
и зазижда в спирални стени...
Боже, моля те, искам да мога
като птица до Теб да летя.
Не пали в сърцето ми огън,
че изгарят мечтите-цветя.
Нека всичко по план да се случи
и усмивка лицето краси...
Аз от Словото, Боже, се уча.
Знам, че Словото, всъщност си Ти!
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам
и се сливам с безкрайността.
Тъмнината не я разбирам.
Искам доза поне светлина.
Все едно ме поглъща фуния,
от която тревога ехти.
Истината - умело се крие
и зазижда в спирални стени...
Боже, моля те, искам да мога
като птица до Теб да летя.
Не пали в сърцето ми огън,
че изгарят мечтите-цветя.
Нека всичко по план да се случи
и усмивка лицето краси...
Аз от Словото, Боже, се уча.
Знам, че Словото, всъщност си Ти!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
