20.01.2010 г., 21:48 ч.

Молитва 

  Поезия » Любовна
903 0 5

Малко момиченце с руси коси

пред иконата песничка срича.

Но не песен за детски бели,

а молитва към Бога изрича.

Сълза от невинни очи -

молитвена малка сълзица,

по лицето детинско, уви,

по лицето детинско се стича.

Крехък спомен от детските дни

в главата ми вика и стене -

за онези невинни очи,

неугаснали още във мене.

Молитвата детска преди

ми даваше смелост и сила

да се рея - орел до орли,

да не диря покой и закрила,

да не вървя след чужди лъжи,

сама със света да се боря.

 

Молитвен стон в сърцето ехти…

нямам сили очи да затворя…

Но иконата стара мълчи,

а и аз вече ней не говоря.

И не чакам сама до зори

някой Бог в съня ми да спре,

да ме погледне с топли очи

и душата ми с поглед да сгрее.

Че лицето ти в мрака блести,

не прашната стара икона.

И, макар и заспал, пак си ти,

който прегръща душата ми гола.

 

Сън ли е? Сън ли, кажи,

е моето малко русо момиче?

И тези детински очи,

които молитви веч не изричат?

 

 

 

 

 

 

© Нони Феркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотна молитва, Нони!
    Браво!!!
  • прекрасно стихотворение
  • Благодаря ви много! Беше ми много тъжно през последната година, защото музата ми беше някъде скътана в някой ъгъл на сивото ежедневие и ръката ми не можеше да роди нищо... Но се надявам този стих да сложи едно ново начало в мен и за мен. Радвам се, че ви хареса
  • Красива молитва!Браво!
  • аплодирам!
Предложения
: ??:??