nonnita (Нони Феркова) - Произведения

Тъжен щрих

Капки лунен блясък
в очите ми искрят.
Падат нежно на земята
и безсилни се топят.
Тишина прозрачно-сива ...

nonnita

Поезия » Друга

2011-03-23T21:11:18+02:00 1K 2

У дома

Ще дойде ли ден?
Душата ми – окаляна птица
да полети с бели превързани криле;
да лети, да прелита,
през бездни кошмарни, през нощи… ...

nonnita

Поезия » Друга

2010-01-21T23:25:02+02:00 856

Молитва

Малко момиченце с руси коси
пред иконата песничка срича.
Но не песен за детски бели,
а молитва към Бога изрича.
Сълза от невинни очи - ...

nonnita

Поезия » Любовна

2010-01-20T21:48:36+02:00 1.3K 5

Завесата се вдигна и видях...

Завесата се вдигна и видях!...
Мрак - гъст и тежък, непроницаем. Тъмнина, зловеща празнина! Нищо!...
Мрак - толкова гъст и тежък, че чак ме задушаваше, сякаш ме поглъщаше, притискаше всяка частица от тялото ми, не можех да дишам! Не чувах нищо, не виждах нищо. Единственото, което долавях, беше страх ...

nonnita

Есета » Лични

2008-10-28T19:49:19+02:00 1.7K 3

Игра на думи

Непрогледен мрак деня измести
и черна нощ над нас тежи.
Не сън, а бяг без цел лудешки;
над нас безмълвна скръб кръжи.
Непрогледен мрак и ти, и аз ...

nonnita

Поезия » Любовна

2008-10-17T01:44:05+03:00 995 1

Когато още боли

Когато луната нещастно
блещука в неясна мъгла,
когато небето е празно,
търсещо свойта звезда,
тогава сърцето кървящо ...

nonnita

Поезия » Любовна

2008-03-07T18:16:59+02:00 937 2

Моята любов

"Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол"
"Обичаш ли ме?" - нежният й глас наруши тишината. Двамата седяха втренчени в нощното небе. Вълните се разбиваха далече от тях и сякаш не достигаха до сетивата им. Красивото, преливащо от цветове и форми, фонтанче беше просто фон на мислите, в които б ...

nonnita

Есета

2008-02-29T23:46:14+02:00 4.5K 1 6

За любовта

Любов, ти си всичко, което имаме... Ти си онази, която не ни позволява да заспим, но точно в теб откриваме най-сладкия сън... Ти си онази, която гърчи сърцата ни от болка, но точно за тази болка копнеем ден и нощ...
Любов, ти си най-сладкото нещастие, което ни връхлита по стремглавия ни път към Нещо ...

nonnita

Есета » Любовни

2008-02-27T21:33:47+02:00 2.2K