Молитва
Малко момиченце с руси коси
пред иконата песничка срича.
Но не песен за детски бели,
а молитва към Бога изрича.
Сълза от невинни очи -
молитвена малка сълзица,
по лицето детинско, уви,
по лицето детинско се стича.
Крехък спомен от детските дни
в главата ми вика и стене -
за онези невинни очи,
неугаснали още във мене.
Молитвата детска преди
ми даваше смелост и сила
да се рея - орел до орли,
да не диря покой и закрила,
да не вървя след чужди лъжи,
сама със света да се боря.
Молитвен стон в сърцето ехти…
нямам сили очи да затворя…
Но иконата стара мълчи,
а и аз вече ней не говоря.
И не чакам сама до зори
някой Бог в съня ми да спре,
да ме погледне с топли очи
и душата ми с поглед да сгрее.
Че лицето ти в мрака блести,
не прашната стара икона.
И, макар и заспал, пак си ти,
който прегръща душата ми гола.
Сън ли е? Сън ли, кажи,
е моето малко русо момиче?
И тези детински очи,
които молитви веч не изричат?
© Нони Феркова All rights reserved.
