Молитва към единосъщата Жена

МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА

Дори не знаеш колко ме боли,

тотално съм готов да смъкна гарда –

в потоците връхлитащи коли

в див ужас да крещя на булеварда,

да кипна във джезвето стрък татул,

да ме пекат на шиш, на бавен огън,

да оглушея! – да не бях го чул

убийственото твое сетно: – Сбогом!

Оттук нататък знае само Бог

защо без теб – и как ще да живея? –

и в моя стар, тъй зле саниран, блок

мелтемът да ми люшка полилея,

да бъда камък подир земетръс,

успял на метър-два да се помръдне! –

и моят ден да става все по-къс,

а моите слънца – все по-отвъдни,

и – сипал във кандилцето елей,

се моля пак – на теб, Единосъща...

Жена, чието късичко: – Здравей! –

единствено в живота ме завръща.