Mar 3, 2025, 9:48 AM

Молитва към единосъщата Жена

  Poetry » Love
374 4 1

МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА

 

Дори не знаеш колко ме боли,

тотално съм готов да смъкна гарда –

в потоците връхлитащи коли

в див ужас да крещя на булеварда,

 

да кипна във джезвето стрък татул,

да ме пекат на шиш, на бавен огън,

да оглушея! – да не бях го чул

убийственото твое сетно: – Сбогом!

 

Оттук нататък знае само Бог

защо без теб – и как ще да живея? –

и в моя стар, тъй зле саниран, блок

мелтемът да ми люшка полилея,

 

да бъда камък подир земетръс,

успял на метър-два да се помръдне! –

и моят ден да става все по-къс,

а моите слънца – все по-отвъдни,

 

и – сипал във кандилцето елей,

се моля пак – на теб, Единосъща...

Жена, чието късичко: – Здравей! –

единствено в живота ме завръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...