29.11.2023 г., 6:21

Молитва за България (азбучен акростих)

954 4 6

Аз пред тебе коленича
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...

Да пребъде твоят корен,
Екзотичното ти ,древно племе!
Жив да е и непокорен
Звучният език във мене!

Името ти е свещено-
Кръстник ти е род велик-
Лъв на герба неотменно,
Мъдро пази твоя лик.

Неведнъж си мъченица,
Обругавал те е враг,
После като феникс-птица
Раждаш се от пепел пак.

Смърт постига всеки стъпил
Тук нашественик-злодей.
Устремно във битки люти
Флагът български се вей.

Хан основите положи,
Царства имали сме три,
Черно робство ни наложи
Шайка варварски войски.

Щом свободно бе отново
Ъгълчето ни в света-
Южната ни кръв и слово
Ярко като лъч изгря!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...