jenyivanova (Jasmin)
228 3427
7.07.2014 г., 11:37 ч.  

Молитвено 

  Поезия » Любовна
624 0 8

Разходих се в душата ти. Непредпазливо.
И се препънах в минала любов.
Мъжката ти същност трепна. Диво.

И ме пожела. На глас.
Тихо... И някак си свенливо...(!)
Като грешникът изрекъл 
към Твореца си молитва. Боязливо.
Чух те и залитнах...
- Боже, ще ми простиш ли?! 
Не че съм страхлива...
Не знаех, че сърцето ти е още живо!

Гласът на звяра в теб докосна тишината,
нощта изтръпна от копнеж..
- Моля те... недей...
Не изгаряй сълзите ни до сиво.

 

И човекът в мен намери думи. 
За молитва.
... а навита на кълбо 
другата ми същност... гневно кипна...

 

Жени Иванова
(посветих го, посветих си го)

 

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??