Молитвено
Разходих се в душата ти. Непредпазливо.
И се препънах в минала любов.
Мъжката ти същност трепна. Диво.
И ме пожела. На глас.
Тихо... И някак си свенливо...(!)
Като грешникът изрекъл
към Твореца си молитва. Боязливо.
Чух те и залитнах...
- Боже, ще ми простиш ли?!
Не че съм страхлива...
Не знаех, че сърцето ти е още живо!
Гласът на звяра в теб докосна тишината,
нощта изтръпна от копнеж..
- Моля те... недей...
Не изгаряй сълзите ни до сиво.
И човекът в мен намери думи.
За молитва.
... а навита на кълбо
другата ми същност... гневно кипна...
Жени Иванова
(посветих го, посветих си го)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
