Молитвено
Разходих се в душата ти. Непредпазливо.
И се препънах в минала любов.
Мъжката ти същност трепна. Диво.
И ме пожела. На глас.
Тихо... И някак си свенливо...(!)
Като грешникът изрекъл
към Твореца си молитва. Боязливо.
Чух те и залитнах...
- Боже, ще ми простиш ли?!
Не че съм страхлива...
Не знаех, че сърцето ти е още живо!
Гласът на звяра в теб докосна тишината,
нощта изтръпна от копнеж..
- Моля те... недей...
Не изгаряй сълзите ни до сиво.
И човекът в мен намери думи.
За молитва.
... а навита на кълбо
другата ми същност... гневно кипна...
Жени Иванова
(посветих го, посветих си го)
© Jasmin All rights reserved.
