lauryn_ (Симона)
63 181
8.10.2008 г., 21:33 ч.

Молитви 

  Поезия » Друга
635 0 2

В грешни чувства притаени,
в безбрежната шир, в простора,
вместо мисли упоени,
идва незримата умора.


Смъртта в прах черна ни остави,
стара песен  към спомени ме връща.
Светът забрави добрина и нрави,
а мисълта виновно и тихо ме обгръща.

Болка и гняв в зората се вплитат,
а изгревът отново живота запали.
Хиляди молитви мрачно отлитат
към онези, които душите си са дали.

 

Тежко е да виждаш безкрая,

а вечността да отнема мечтите.

Пак сам оставаш накрая

и бавно стопяват се дните.

© Симона Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??