Молитви
В грешни чувства притаени,
в безбрежната шир, в простора,
вместо мисли упоени,
идва незримата умора.
Смъртта в прах черна ни остави,
стара песен към спомени ме връща.
Светът забрави добрина и нрави,
а мисълта виновно и тихо ме обгръща.
Болка и гняв в зората се вплитат,
а изгревът отново живота запали.
Хиляди молитви мрачно отлитат
към онези, които душите си са дали.
Тежко е да виждаш безкрая,
а вечността да отнема мечтите.
Пак сам оставаш накрая
и бавно стопяват се дните.
© Симона All rights reserved.
