Моливът
По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова
Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен,
моливът не беше вдъхновен.
Търсеше за нещо да се хване -
да рисува, да не мисли как
толкова години разпиляни
бяха ù отнесли младостта.
Моливът се плъзна от ръцете ù -
(сякаш знаеше къде и как).
Спря се най-невинно до нозете му,
той го взе с потръпваща ръка.
Стана, приближи. И поглед дързък
впи задълго в тъжните очи.
Нещо, от светкавица по-бързо,
мина между тях и ги сближи.
После всичко стана по-различно...
Миг един, а сякаш цял живот
все към този поглед беше тичала,
търсейки голямата любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
