29 окт. 2013 г., 22:24

Моливът

1.2K 0 21

По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова


Бе избрала маса до прозореца -

в малкото, уютно кафене.

Скицникът немееше отворен,

моливът не беше вдъхновен.

  
Търсеше за нещо да се хване -

да рисува, да не мисли как

толкова години разпиляни

бяха ù отнесли младостта.


Моливът се плъзна от ръцете ù -

(сякаш знаеше къде и как).

Спря се най-невинно до нозете му,

той го взе с потръпваща ръка.


Стана, приближи. И поглед дързък
впи задълго в тъжните очи.

Нещо, от светкавица по-бързо,

мина между тях и ги сближи.


После всичко стана по-различно...

Миг един, а сякаш цял живот

все към този поглед беше тичала,

търсейки голямата любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моливът дали знае, че е виновен?
    Много хубаво!
  • Извинете ме, приятели, по обективни причини не можах по-рано да вляза в сайта и да ви благодаря за чудесните отзиви - топкова топли, искрени, сърдечни...
    Багодаря ви! И - специално на Дани, защото всичко е казано от нея в прекрасния й разказ - аз само го претворих в стихове.

    Пожелавам ви слънчеви и щастливи дни!
  • Много емоция,красота и
    трепет, поздрав!
  • Слънцето блести в косите й,
    ухае на любов и въздуха трепти.
    Моливът се плъзна от ръцете й,
    срещнаха се две сърца, души.

    Толкова години разпиляни
    и тъга се рони в нейните очи.
    Само миг и погледи пленени,
    и докоснати сърца с лъчи.

    Трепети, очи в очи изпиват
    глътка нежност и зоват.
    Като цвете, дивна и красива,
    с тебе идва Любовта.
    ***
    Отпивам глътка нежност, красота!
    Рисуваш чудесни картини с думи!
    С обич и чувства вграждаш им душа!
    Поздрави, Ели!
  • Моливът често играе ролята или на крило, или на бастунче)))

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...