Моля се ...
Моля се за твойта душа
и за тази, която е в мене,
като клонки на бяла бреза
които бяха преплетени,
да останат нашата свяст
докато Слънцето свети
отгоре разкалено,
с трепкащи листи в несвяст
под ласките на гальовния вятър...
Двете наши души,
една с друга тъй сляти -
това бе мигът необозрим,
когато от обич и звездите
стават на факли...
Нека заедно горим,
завещани на светлината..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
