7.07.2020 г., 9:54

Моля се за вятър!

1.4K 0 5


Горещи летни дни.
Лъха на слънце и жарък вятър.
Тежки морски мисли.
Отронват сълзи върху пясък.

А аз стоя на брега.
Опитвам се да се усмихна!
Моряк ми маха от далеко с ръка.
Очаква да се спусна!

Разпенени морски вълни.
Безчувствен мокър пясък.
Странен глас до мен звучи.(ах, как звучи)
Нещата никак не пасват!

Тъжни гларусни звуци.
Изтичат в морето с крясък.
Те никога не са били нужни.
Да, затова не се обръщам!

Моля се за вятър!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...