Нарисувай ми цветна дъга
върху сивия лик на пороя.
Посади ми иглична леха
там, на камъка скръбно оголен.
Разкажи ми за синя мечта
в избледнелия пристан на дните.
Изпрати ми звезда през нощта,
та към нея да искам да литна.
Докосни ме с перце от врабче,
за да трепне сърцето оловно.
Прегърни ме с любящи ръце
и върни ми живота отново...
© Деница Ангелова Всички права запазени