Нарисувай ми цветна дъга
върху сивия лик на пороя.
Посади ми иглична леха
там, на камъка скръбно оголен.
Разкажи ми за синя мечта
в избледнелия пристан на дните.
Изпрати ми звезда през нощта,
та към нея да искам да литна.
Докосни ме с перце от врабче,
за да трепне сърцето оловно.
Прегърни ме с любящи ръце
и върни ми живота отново...
© Деница Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
