Съблечи ми роклята и разпилей косите ми...
Чудя се защо копнея пак за минало...
Надай ухо и доближи гърдите ми,
усети дали сърцето ми със твоето се е разминало.
Качи душата ми на влака и запали онази гара,
в познатия вагон сама аз ще отида.
Чудя се дали там споменът ще чака
... за сетен път пак тихо да намина.
Изгори онези рози и писма,
които с дъх на пресекулки вечер пишех..
Но не ме оставяй да заспивам пак сама,
за съня със тебе нощем дишам.