Nov 26, 2018, 8:51 AM

Моля те

  Poetry
734 2 0

Съблечи ми роклята и разпилей косите ми...

Чудя се защо копнея пак за минало...

Надай ухо и доближи гърдите ми,

усети дали сърцето ми със твоето се е разминало.

 

Качи душата ми на влака и запали онази гара,

в познатия вагон сама аз ще отида.

Чудя се дали там споменът ще чака

... за сетен път пак тихо да намина.

 

Изгори онези рози и писма,

които с дъх на пресекулки вечер пишех..

Но не ме оставяй да заспивам пак сама,

за съня със тебе нощем дишам. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...