Моля те, ела
Моля те, ела
Има ли те?... Няма ли те? –
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа?
Сляп ли съм, та все отричам
колко си добра...
Тихо с думи аз изричам:
моля те, ела!...
Ти не знаеш как във мрака,
като тих войник,
с мъката си още чакам
прелестния миг,
в който нежно ще разтворя
мека тишина,
полугласно да повторя –
моля те, ела!...
Все с уюта се заяждам –
спирам се, вървя,
ту умирам, ту се раждам –
лутам се, мълвя...
Може ти да си виталност,
сън да си била,
ала ако си реалност,
моля те, ела!
Утрото го сменя пладне –
знае се това,
но с нощта ще ме нападне
порция тъга.
Няма наскърбен да питам
де ли си била...
Чуваш ли ме как те викам?
Моля те, ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
