Моля те, ела
Моля те, ела
Има ли те?... Няма ли те? –
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа?
Сляп ли съм, та все отричам
колко си добра...
Тихо с думи аз изричам:
моля те, ела!...
Ти не знаеш как във мрака,
като тих войник,
с мъката си още чакам
прелестния миг,
в който нежно ще разтворя
мека тишина,
полугласно да повторя –
моля те, ела!...
Все с уюта се заяждам –
спирам се, вървя,
ту умирам, ту се раждам –
лутам се, мълвя...
Може ти да си виталност,
сън да си била,
ала ако си реалност,
моля те, ела!
Утрото го сменя пладне –
знае се това,
но с нощта ще ме нападне
порция тъга.
Няма наскърбен да питам
де ли си била...
Чуваш ли ме как те викам?
Моля те, ела!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
