Aug 13, 2012, 9:37 AM

Моля те, ела

  Poetry » Love
1.7K 0 12

 

Моля те, ела

 

Има ли те?... Няма ли те?
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа?

 

Сляп ли съм, та все отричам
колко си добра...
Тихо с думи аз изричам:
моля те, ела!...

 

Ти не знаеш как във мрака,
като тих войник,
с мъката си още чакам
прелестния миг,

 

в който нежно ще разтворя
мека тишина,
полугласно да повторя
моля те, ела!...

 

Все с уюта се заяждам
спирам се, вървя,
ту умирам, ту се раждам
лутам се, мълвя...

 

Може ти да си виталност,
сън да си била,
ала ако си реалност,
моля те, ела!

 

Утрото го сменя пладне
знае се това,
но с нощта ще ме нападне
порция тъга.

 

Няма наскърбен да питам
де ли си била...
Чуваш ли ме как те викам?
Моля те, ела!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Гъдев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вече има ли песен по това стихотворение, Роско? Ако все още не, е време да се роди под талантливото ти перо и да прозвучи на следващата ни среща, изпълнена от теб. Очаквам я!
  • Роска,браво ! Ей това си е талант!
  • Песен е, песен е, Росене! :D Много добро начало.
  • Като песен подмамва.
    (Ах къде ли е тя?)
    Може бе закъснява,
    или чака в нощта
    телефон да просветне
    в закъснял sms
    дрезгаво да и` прошепне:
    "Ще те чакам нощес"

    Аплодисменти и от мен.И съм сигурна,че това е песен
  • Хубав ритъм...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...