Aug 13, 2012, 9:37 AM

Моля те, ела

  Poetry » Love
1.7K 0 12

 

Моля те, ела

 

Има ли те?... Няма ли те?
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа?

 

Сляп ли съм, та все отричам
колко си добра...
Тихо с думи аз изричам:
моля те, ела!...

 

Ти не знаеш как във мрака,
като тих войник,
с мъката си още чакам
прелестния миг,

 

в който нежно ще разтворя
мека тишина,
полугласно да повторя
моля те, ела!...

 

Все с уюта се заяждам
спирам се, вървя,
ту умирам, ту се раждам
лутам се, мълвя...

 

Може ти да си виталност,
сън да си била,
ала ако си реалност,
моля те, ела!

 

Утрото го сменя пладне
знае се това,
но с нощта ще ме нападне
порция тъга.

 

Няма наскърбен да питам
де ли си била...
Чуваш ли ме как те викам?
Моля те, ела!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Гъдев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вече има ли песен по това стихотворение, Роско? Ако все още не, е време да се роди под талантливото ти перо и да прозвучи на следващата ни среща, изпълнена от теб. Очаквам я!
  • Роска,браво ! Ей това си е талант!
  • Песен е, песен е, Росене! :D Много добро начало.
  • Като песен подмамва.
    (Ах къде ли е тя?)
    Може бе закъснява,
    или чака в нощта
    телефон да просветне
    в закъснял sms
    дрезгаво да и` прошепне:
    "Ще те чакам нощес"

    Аплодисменти и от мен.И съм сигурна,че това е песен
  • Хубав ритъм...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...